Целта е с една пункция през кожата в прешлена да се вкара т.нар. вертеброцимент и прешленното тяло да бъде моделирано така, че да добие нормалната си височина и да заздравее. След 50 години в тялото ни настъпват хормонални промени, които се отразяват на костната плътност. При жените това се случва осем пъти по-често, отколкото при мъжете. Костите вече не са толкова здрави, те сякаш са „проядени от молци” и са податливи на счупвания дори при най-лека травма (рязко ставане, подхлъзване, навеждане, вдигане на тежест). Подобни състояния могат да доведат до сплескването на това „кубче” - прешлена, и то става меко и чупливо. Това причинява болки в поразената област и деформация на гръбнака, което води и до снижаване на ръста.

Прешлените са като клинчета, които вследствие на остеопорозата загубват еластичността и подвижността си и нарушават целия двигателен режим на отделния човек. Когато преди години е започнало диагностицирането на причините за тези промени (остеопоротичните фрактури), лекували пациента, като го поставяли в гипсово корито. Прави се нещо като корсет, в който пациентът стои около 9 месеца. Това освобождава прешлените от натоварване. А диетата с храни, съдържащи калций (извара, сирене, млечни продукти, ядки и плодове) укрепват костите и най-вече гръбнака.

Днес «коритото» е заменено от нов метод. Поставят се метални импланти, укрепващи прешлените. Пациентът има възможност по-рано да стане и проходи. Този метод също е доста инвазивен, свързан е с нелека операция. Поставят се чужди тела, които увреденият вече организъм не може да възприеме лесно. С развитието на технологиите се появи и най-съвременният метод – т.нар. ветебропластика или пластифициране на гръбначния стълб. Вертеброциментът, който е с плътността на паста за зъби, се инжектира в прешлена. Синтетични калциеви фосфатни елементи и пластификатори, от които се сътои го втвърдяват така, че да придобие голяма плътност и твърдостта на метал. Тази методика може да се съчетае и с поставянето на т.нар. стендове на прешлена. Вкаран в тялото на прешлена, стендът се раздува, прави кухина, в сърцевината на която се впръсква циментът.

След операцията прешленът е абсолютно здрав без никакви допълнителни усложнения. До този момент у нас не са известни случаи на непоносимост или на отхвърляне на «цимента». Първата вертебропластика е направена през 1984 г. от френски екип, но масовото й прилагане по света е от пет-шест години. В България тази съвременна методика е въведена преди четири години. Интервенциите се правят при пълна анестезия и под рентгенов контрол.

Вертебропластиката се прилага и при лечение на тумори. В момента, в който се стяга, вертеброциментът излъчва температура около 60 градуса, което унищожава туморните клетки. Затова много често се използва при метастази в телата на прешленните клетки, при тумори, които са ограничени, или при съдови тумори, без да се извършва операция. У нас над 92 000 жени имат поне една остеопорозна фрактура на прешлен. Над 4000 дами чупят годишно бедрената си шийка и 800 от тях умират до една година от усложненията при фрактурите. Болните развиват и вторични усложнения от типа на бронхопневмонии, белодробни или тромбоемболии.

Средният престой в болница след счупване на бедрената шийка и последваща оперативна намеса е 30-35 дни. Краткостта на престоя (в рамките на 2 дни в болнично заведение) и ефективността на съвременната вертебропластика карат хората да го предпочитат като сравнително по-щадящ и ефикасен метод. Цени у нас и в чужбина На Запад тази минимално инвазивна корекция струва между 12 000 и 25 000 евро. Цената включва вещината и трудът на хирурга. У нас Здравна каса поема процедурата, като пациентът заплаща единствено общата стойност на целия консуматив - около 2000 лева. Фирмената политика е да се популяризира тази техника, която е и социално значима, и лесно изпълнима.