Всички знаем за заболяването, което популярно наричаме „разширени вени”. Откъде идва и можем ли навреме да се предпазим?

Причини
Причините, които водят до хроничната венозна недостатъчност са няколко групи. На първо място бих поставил наследствения фактор. Има фамилии, в които почти всяко поколение страда от разширени вени. Досега обаче няма открит ген, който конкретно да отговаря за слабостта на венозната стена. На второ място са т.нар. професионални фактори. Засегнати са хората, които работят прави или седнали и обездвижени.

Кръвта във венозната система се движи от активността на мускулите на долните крайници, затова ходенето е важно за човека. При неподвижност се получава застой на кръвта, водещ до разширяване на вените. Вътре в тях има малки клапи, подобни на джобчета. Когато те се увредят по някакъв начин и се раздалечат, функцията им се нарушава. Те трябва да пропускат кръвта само отдолу нагоре, към сърцето. Когато клапите започнат да не контактуват една с друга, се получава рефлукс (връщане на кръвта обратно) и вените започват да се разширяват.

Другият физически фактор, който допринася за движението на венозната кръв от периферията към сърцето, са дихателните движения. Клапите се увреждат от застоя на кръвта и от взаимодействието, което се получава между някои кръвни елементи. Това са белите кръвни клетки, които се „залепват” на определени места, увреждат венозната стена, преминават през венулите и излизат извън кръвообращението. Там тези кръвни елементи се разпадат и, отделяйки редица токсини, увреждат тъканите около вените Това става най-често около глезените. Видимо се получава типична кафява окраска на кожата, която с течение на годините става все по-тъмна. След време тази кожа става много лесно ранима, вследствие на което се отварят варикозни язви.

Симптоми
Каква е симптоматиката на разширените вени. На първо място са т.нар. „тежки крака” – които в края на деня болят, усеща се напрежение. Повечето от пациентите не обръщат внимание на тези „сигнали”, които показват недостатъчност на венозната система. След това се появяват малки капиляри, като метлички. На следващия етап се виждат големи разширени вени, които нарастват и стават „като въжета”. С течение на времето се получават и отоци, които се появяват обикновено във втората част на деня. Следващият стадий е хиперпигментация на кожата, за която споменахме, а с напредването на заболяването се появяват и рани, които понякога не могат да се затворят с години. За да не се стига до последния стадий, е много важно нещата да овладеят още в началото на заболяването. Това особено важи за жените. Дамите са пряко свързани с хормоналния фактор, който се отключва по време на бременността. От променения в този период хормонален статус вените се отпускат, тонусът им намалява. Нарасналият плод притиска големите вени и се получава един механичен застой на кръвта в долните крайници.

Фази на заболяването
Заболяването има няколко стадия. Първият са т.нар. „тежките крака”, придружени с чувство за напрежение. Следват „метличките”, малките разширени вени. Тогава жените бият тревога: „Как ще се покажа така, как ще си облека къса пола?”. Следващият стадий е този на големите разширени вени, последван от стадия на отока. След това идва ред на потъмнялата кожа. Следват белезите от заздравени рани и накрая се появяват отворените язви. За да не се стига до тези тежки моменти, трябва още от началото да се вземат мерки, да има профилактика. А генетично обременените хора трябва още при първите симптоми да се консултират със специалист.

Профилактика и лечение
Хората, работещи при гореспоменатите условия трябва да търсят начини да се раздвижват по време на работа, да стават или да сядат. Не са подходящи тесните дрехи, впитите дънки, които прекъсват кръвотока, защото това води до повишено венозно налягане в долните крайници и разширение на вените. Подходящи са ластичните чорапи или чорапогащи с висок процент на еластан. При по-тежките случаи се носят медицински чорапи с определен вид компресия. Когато се появят видимите разширени вени (до 2-3 мм) и т.нар. метлички, те могат да се ликвидират със склерозиращо лечение. Вътре в тях се инжектират по няколко капки склерозиращо вещество и вените изчезват. За по-големите вени (над 3 мм) се използва склерозираща пяна. Това е отдавна известна техника, която у нас се прилага вече десетина години.

Когато обаче се появят големи разширени вени, прилагаме оперативното лечение. Класическата интервенция е доста драстичен метод, затова се прилагат и т.нар. безкръвни начини за операция на вената – с лазер или радиофреквентна аблация. В тези случаи няма универсална оперативна методика, подходът към всеки пациент е индивидуален. Ако обаче навреме не се премине към оперативно лечение, не само ще се отворят рани, но е възможно да се получи и друго, доста сериозно усложнение – т.нар. тромбофлебити. Особено опасни са дълбоките венозни тромбози, защото може да се откъсне тромб, който да мине през сърцето и да стигне до белия дроб. Ако тромбът е много голям, той може да бъде и фатален.