По време на грипните епидемии и сателитните инфекции от респираторни вируси се появяват освен възпаления на средното ухо с кръвнисти мехурчета (булозни отити) и остри оглушавания, които са предимно едностранни.
Наричат се внезапна глухота или инсулт в ухото.

Какво представлява?

Артерията, която отива към вътрешното ухо е единствена и се разклонява в мрежа от капиляри. Капилярите произвеждат течност, която храни нервните клетки на вътрешното ухо. Тази течност е със строго определен йонен състав и най-малките му нарушения водят до оглушаване.
Грипните вируси например могат да променят пропускливостта на тези капиляри и тогава настъпва внезапната глухота.

Симптомите

не винаги се забелязват. Може да откриете глухотата в ухото сутрин, когато станете или да почувствате липсата на слух, когато ви се наложи да говорите по телефона. Възможно е и да почувствате шум в ухото, който се появява преди изчезването на слуха.  

Кой го открива?

Заболяването е описано за първи път не от лекар, а от френският философ и енциклопедист Жан Жак Русо. Русо е боледувал от внезапна глухота и описва болестта си с изключителни подробности. Лекарят оториноларинголог (УНГ) обаче е този, който днес установява заболяването с провеждането на аудиограма.

Какви са последствията?

Внезапната глухота засяга и равновесната функция, което представлява лош прогностичен белег. Тогава оглушаването остава трайно. В останалите случаи, ако болестта се открие навреме и се лекува правилно от специалист УНГ в болнично заведение, може да се получи подобрение до 50%  или дори възстановяване на слуха.

Други причини за появата

на внезапната глухота може да бъдат високото кръвно налягане, диабетът, мастната емболия и още десетки други.
Опасното при това заболяване е, че може да се появи по време на грипна епидемия, но без да сте преболедували от грип, а само като еквивалент на грипа. Тоест, когато другите около вас боледуват, а вие, който сте напълно здрав, да пострадате най-много.